Последно добавени обложки

Общ брой Заглавия: 3280 Общ брой Обложки: 12397
Общ брой Артисти: 719 Общ брой Трейлъри: 108
Общ брой Новини: 621

неделя, 19 октомври 2014 г.

Топ 10 филми на 2013 г.





2013 беше голяма година за филмите, така че да стесня списъка си с любими филми не беше лесна задача.




1. 12 години в робство

Дали да анализираме затвора, глада, сексуалното пристрастяване, срама, или в този случай Американския институт на робството. Британският режисьор гмурва публиката изцяло в един свят на отворени рани, докато излага неговите истини.

Но Маккуин е също и майсторски разказвач, и 12 години илюстрира колко умело режисьорът дърпа конците на публиката и манипулира емоциите им. Има достатъчно надежда завързана през разрушителното пътуване на заловения свободен човек - Соломон Нортъп (Чайутел Еджиофор, който е брилянтен), който трябва да устои на трудностите - най-вече свързани с демоничния Майкъл Фасбендер - в търсене на закрила. Това е произведение на изкуството, едно вълнуващо пресъздаване на един неприятен период в историята на Америка, и несравнима история на човешкото постоянство. Не мога да чакам да видя какво ще направи Маккуин по-нататък.


2. Затворници

Когато операторът Роджър Дийкинс се свърже с правилния режисьор и има правилния материал, има много малко - ако има такива - няма кой да му се опре в занаята. Човекът има способността да снима сцени, в които ще ви паднат ченетата, било то улавяне светлина с лъчи, идваща през самотния прозорец в тъмно мазе или в гората гледайки снеговалежа върху земята. Работата на Дийкинс в трилъра "Затворници за дете" - отвличанията през тази година е сред най-добрите, които някога сме виждали от него... и все пак това е само част от това, което прави филма страхотен.

Обвит в мистерия със страхотен брой ужасяващи и вълнуващи изненади, звездите Джейк Гиленхал и Хю Джакман са във върхова форма като детектив и скърбящ баща. Изпълненията им са пълни със сурова енергия и невероятни нюанси. Повече от няколко пъти режисьора Дени Вилньов засилва нивото на интензивност на неудобните нива, но неговите крайности само правят емоциите още по-мощни и реални. Налице е осезаемо ниво на страх, болка и гняв, което идва с простата идея за отвличане на дете, и "Затворници" включва всичко това на екрана по един интензивен начин.



3. Враг номер едно

Забравете за интелектуалната меланхолия на „Дама, поп, асо, шпионин”, хай-тек каскадите на Итън Хънт и S класа гъзарията на Джеймс Бонд. Тук ще си говорим за един филм, който показва шпионажа такъв, какъвто е днес. А той, както се оказва, се състои най-вече в седене зад бюро и взиране в монитора, оперативки с неприятни шефове и измъчване на пленници, но последното, за съжаление, само от време на време.

Сцени на изтезания минават и заминават и трудно могат да предизвикат особено дълбоки чувства на отвращение или шок. Това е един документален филм за това как хванаха Осама. Практически всички основни събития довели до залавянето на лидера на „Ал Кайда” са отразени в творбата. Повечето персонажи имат свой реален еквивалент, главната героиня Мая е реален образ, само че се е казвала Джен и екипът на филма е имал срещи с нея. Мая е изиграна от Джесика Частейн и екранното й присъствие на бял лист хартия тук не само, че не пречи, но и практически изгражда образа такъв, какъвто трябва да бъде – млада, наивна, безлична, работохолизирана, невротична, средностатистическа американка. И ако се вярва на това, че добрият шпионин трябва да има лице, което забравяме веднага щом си затворим очите, то от мис Частейн ще стане перфектният оперативен работник. Ето, затварям си очите и се сещам само за една червена коса, която се носи по екрана.

В сюжета на „Враг номер едно”, хитро са вплетени емблематични терористични актове от последните няколко години, а в самото начало в продължение на малко повече от минута ще слушате последните обаждания на хора, намиращи се в горящия Световен търговски център. И веднага след това идват сцените с изтезанията…

Трудно да напишем лоша дума за сценария на Марк Боал, който както споменахме, е хем достатъчно документален, хем не, за операторската работа на Грег Фрейзър, който в последната част прави визуални чудеса в отровнозелено, и най-вече за режисурата на Катрин Бигълоу, която може и да се смята за надценявана, но определено остави не малко филми, за които ще се говори още дълго.

Филмът няма как да бъде направен по-добър от това, иначе не лошо ниво. И ако харесваме или не харесваме „Враг номер едно”, то това ще е в резултат на случващото се на екрана и нашите субективни оценки за него, а не на работата на екипа, създал творбата.


4. Капитан Филипс

„Капитан Филипс” предлага солидно кино, напоено със съспенс и актьорски фойерверки. Сблъсъкът между пирата Мусе и капитан Филипс е танц на съспенса с трети участник – американските тюлени. От момента, в който специалните части поеха контрола над ситуацията, филмът навлезе в териториалните води на Катрин Бигълоу. Паралелите между финалното действие в „Капитан Филипс” и елиминирането на Осама във „Враг номер едно” се забиват в съзнанието като куршум от снайпер. Едно от посланията на филма е, че колкото и да опъват нервите на западната цивилизация, пиратите аматьори в крайна сметка са пушечно месо за щастливите зад спусъка хиперпрофесионалисти в служба. И въпреки това Сомалийските пирати са композирани като нещастниците, които са. Нито жертви, нито хищници.

Няма как да знаем доколко филмът се различава от реалността. Още при първата им среща Ханкс е рекъл на Филипс – „Искам да си наясно, че правим филм, драматизация на действителността. Ще кажа неща, които никога не си изричал и ще направя неща, които никога не си извършвал”. Това е ясно. Разбира се, доколкото е допустимо – филмът се стреми да изглежда стъписващо реалистичен с голямо внимание към детайла, рутинните морски ритуали и с подчертана естественост на изпълненията. Ханкс върши страхотна работа, опаковайки поведението на своя персонаж като убедителен бленд от професионализъм и импровизация, основана на импулси, задействани от примордиален страх. А Баркад Абди се опитва да открадне шоуто с впечатляваща и нюансирана игра. Образът на Мусе е особено сложен и наситен.

Режисьор на „Капитан Филипс” е Пол Грийнграс, който, освен с два филма от прекалено успешната сага за шпионина с амнезия Джейсън Борн, е известен със своето влечение към екранизиране на реални, наситени с драма и съспенс конфликтни ситуации, а „Капитан Филипс” спокойно може да се разглежда като такава.


5. Площадът

За жалост филм, на който не се обърна достатъчно внимание от българска страна. Филмът е заснет в центъра на събитията на площад Тахрир в Египет 2011 г., това е филм, който проследява борбата на египетския народ за демократично управление от началото на битките до празненствата след победата. Документалният филм заснет по улиците на Кайро, показва гледки, звуци и мнение от сърцето на една съвременна революция. Окуражени от подобни протести, случващи се в редица арабски държави и мобилизирани от социалните медии, египтяните от всякакъв пол, възраст и социално положение протестират на Тахрир в продължение на 18 дни, когато на 11 февруари Мубарак финално се оттегля. "Революцията е спечелена!"


6. С пълна газ

Историята е стара като света. Двама мъже, Джеймс Хънт (Крис Хемсуърт) и Ники Лауда (Даниел Брюл) вкопчени в смъртоносна битка за желаната от тях награда. Различни и все пак близки по съдба. И двамата произлизат от богати, добри семейства на икономисти и адвокати, но решават да скъсат тази традиция и да се захванат със състезания. Спестена ни е цялата изтъркана ретроспекция, в която героят като малко дете намира първата си количка и разбира в сърцето си какъв ще стане.

Хемсуърт и Брюл са свършили чудесна работа. Целият филм стои на техните изпълнения. Интересно беше, че трейлърите леко подвеждаха с прекаления патос, който лъхаше от тях. Във филма всичките вече до болка ясни философии за свободата и близостта до смъртта са покрити в един монолог - на Хемсуърт, още в началото и оттам нататък всичко остава открито за сблъсъка на двата светогледа. Женските образи получават малко екранно време, изпълнявайки поддържащи роли, чрез които да очертаят по-добре характерите на двамата пилоти. Номерът върши работа и до средата на филма сме готови да повярваме на всичко, което се случва. Познаваме добре героите - всеки е изобразен реалистично с предимствата и слабостите си. Познаваме мотивите им и разбираме всяко тяхно действие. Състезанието може да започне.

На места всичко изглежда нагласено „като на филм”, но когато човек си спомни, че това са действителни събития, драматизмът неимоверно се увеличава.
Рон Хауърд обаче е доказал се професионалист и тук това си личи много ясно. Състезанията са в премерени количества и нито стават отегчителни, нито ги няма съвсем. Гумите свистят, ауспусите бучат, буталата са в движение, спортните фенове ще са доволни.

„С пълна газ” е много добър филм. Пригответе се за една добре разказана история, представена по интелигентен начин, добре изградени персонажи, чудесни изпълнения и покрай всичко това малко състезания. Какво повече да иска човек?


7. Филомена

Последният филм на Стивън Фриърс, който гледах беше „Кралицата“ с Хелън Мирън – история за това как най-могъщите мъже на кралството се смиряват пред една велика жена. В някакъв смисъл и във Филомена се разказва за същото – за това как пред майката, на която е отнето детето, се смирява първо Мартин (Стийв Кугън), след това светът, а накрая може би и Бог. И всичко това е разказано без патос, с хумор и съвсем семпло. Защото истории като тази нямат нужда от преувеличение, а Джуди Денч е просто брилянтна.


8. Стар Трек: Пропадане в мрака

Дж.Дж Ейбрамс се е справил превъзходно и с второто „преоткриване” на легендарната Star-Trek вселена: интригуваща структура на разказа, добри образи, хубав екшън, впечатляващи визуални решения – професионализъм, страст и очарователна непретенциозност! Гранична територия, тайнствен произход, неподозирани възможности (и чувства), интересни конфликти ситуации – всичко е така добре смесено и подредено, че „Пропадане в мрака” се оказва „guilty pleasure” от най-чист вид. И не е вярно, че трябва да познаваш „вселената” на Star Trek, за да изпиташ удоволствие от пътуването с филма: важните факти, свързани с миналото на филма, те ги споделят – кратко и ясно, и аз не мисля, че новата/младата публика, която отива да види този нов филм, трябва да се обременява с информацията „кой какъв е и в кой предишен епизод/част от сагата се появява”. Героите са си от плът и кръв, действията им са очаквани и добре аргументирани. Актьорите познават ролите си още от 2009-та и сега удобно доразвиват образите, според сценария на Роберто Орси, Алекс Кърцман и Деймън Линделоф и режисьорските инструкции. Както и се очакваше, британското попълнение (Къмбърбач) с лекота демонстрира какво означава актьорска класа. Той си тежеше на мястото – не само заради упойващия бас-баритон и металното синьо на хипнотизиращия поглед.

Всички важни елементи на филма са си много добри. „Разсейващите” екшън епизоди бяха точно по мярка – без да са прекалено дълги, та да доскучаят. Технологичните подробности – торпеда, криогенни камери, ядрото на междузвездния кораб – бяха прецизирани именно за публика, която няма да се отегчи от прекалено детайлизиране.


9. Заклинанието

Без съмнение 'Заклинанието' е един от най-добрите хоръри за 2013, както и един от най-силните филми в кариерата на Джеймс Уан. А Уан има доста богат опит в режисирането, продуцирането и писането на сценарии тъкмо в тази сфера. В случая не му се е наложило да развихря въображението си, тъй като става въпрос за истински (и неподправено ужасяващи) събития, случили се в началото на 70-те в изолирана провинциална къща в Роуд Айлънд. Историята направо плаче да бъде разказана – първата идея за филм по нея датират още от 90-те, но по неясни причини няколко филмови компании отказват да се заемат с проекта. Когато най-сетне нещата са задвижени от New Line Cinema, всичко става съвсем сериозно – дотам, че не само Уан, но и актьорите в главните роли Патрик Уилсън и Вера Фармига се гмурват дълбоко в информацията за онова, което семейство Перон преживяват в едно наглед обикновено лято през 1971 г.

Вниманието към детайла, режисьорските умения на Уан и умело-пестеливото боравене със звуковите и визуални ефекти, правят 'Заклинанието' стряскащ, страшен и правдоподобен. Историята несъмнено ще ви напомни на доста други хоръри (Екзорсистът, Дяволът в Емили Роуз или пък Ритуалът), но тук дори стандартните за жанра сюжети са представени толкова добре, че усещаш как си изгледал поне половината от тези два филмови часа, вкопчен в седалката и изпънат като струна.


10. Въпрос на време

Филма ме опустоши. Никой друг филм освободен тази година не ми повлия на такова емоционално ниво. Бях щастливо разрушена. След установяване на правилата на собственото си въображение, режисьора Къртис гмурва героите си на влакче в увеселителен парк, което никога не съм очаквала да издържи. 'Въпрос на време' разчита на класическата клауза за "ефектът на пеперудките в стомаха" разказвайки историята на син и съпруг, (игран с топлота и остроумие от Глийсън) който се опитва да използва необикновената му сила да се създаде съвършен живот, само за да научи, че такова съществуване не е възможно. МакАдамс е обичайно очарователна и самостоятелна. А блестящия Бил Найтли е толкова ангажиран, колкото не съм го виждала от години. И на сцената на плажа е съвършенство.

Коментари: